Nonmonogamy-bg.com

Българският информационен портал за немоногамни връзки

Получихме въпрос от наш читател, посредством forum.f-bg.org:

"Къде е границата на тези връзки? Какво например се случва, ако един от партньорите (дамата в случая) забременее и роди? Връзката продължава ли? И каква е разликата между тази и семейната връзка (ако има де)?"

Нашите отговори са написани напълно индивидуално, без взаимно да си повлияват. Ето ги и тях:

Jack:

Всичко зависи само и единствено от хората в съответната връзка. Границата ще е там, където ние я поставим. Или където партньорите ни я поставят. Няма всеобща, валидна за всички “граница”, която да обозначава това до къде може да се развие една връзка, без значение дали тя е моногамна или немоногамна.

При появата на дете например, някои неща неимоверно биха се променили, но това би било така без значение дали става дума за моногамна или немоногамна връзка. В най-честия случай родителите на детето биха имали по-малко време за всичко - за хобита, за гаджетата си, един за друг дори. Или пък нищо не би се променило - всичко зависи от тях и от това колко от времето си ще пренасочат към този нов малък човек в живота им. Почти идентично е с това да се включи нов партньор в живота на единия или и на двамата родители - пак ще трябва да се намери определена порция време от някъде. В дадена моногамна връзка, някои неща може да се променят дори повече, отколкото в немоногамна връзка - и обратното. В крайна сметка всичко зависи от това какво искат, какво очакват и какво са готови да предложат партньорите във връзката.

Това, че една връзка е немоногамна, не означава, че тази връзка не е или не може да бъде семейна. В крайна сметка всичко опира до това какви са критериите на даден човек за това дали една връзка е семейна или не. Трябва ли да включва официален брак? Трябва ли да включва съжителство? Трябва ли да включва споделяне на разходите? Всичко зависи от нашите възприятия, очаквания и нужди. Както обичам да казвам - абсолютно всеки вариант за връзка, който можете да си представите, съществува и някой, някъде го практикува. Това е част от чара на немоногамните връзки.

Ruby:

Няма граница. Или поне няма такава, която да е една и съща за всички немоногамни връзки.

В това отношение, една немоногамна връзка по нищо не се различава от една моногамна такава. Правилата, особеностите, границите и всичко останало свързано с нея зависи изцяло от хората, които са част от нея и я изграждат, техните разбирания, желания и нужди. Може да има подобни или дори еднакви неща между две връзки от един тип (или дори връзки от различен тип), но със сигурност ще има и много разлики. Тук дори няма да навлизам в идеята, че връзките не съществуват като константи. Те постоянно се променят, било заради промени в среда, обстоятелства или хората във връзката. Съответно с тях се променят и елементите, които ги дефинират.

Хората в една немоногамна връзка могат да бъдат в семейни отношения или не. Всичко зависи от предварителните им уговорки за това какво могат да предложат един на друг и до какъв етап искат да стигне връзката им. При моногамните връзки е възприета идеята за “Ескалатора на връзката”, споменавали сме го и друг път - запознавате се, влюбвате се, заживявате заедно, вдигате сватба, раждат ви се дечица. Връзката приключва, ако на някой от етапите решите, че сте несъвместими.

При немоногамните връзки няма естествени или задължителни етапи, всичко е въпрос на първоначална договорка (при моногамните връзки също би трябвало да e така, но възприятията и очакванията ни са изкривени от общоприетото от социума). Всеки двама души, част от немоногамна връзка, определят до къде може да стигне тази връзка на база желания, възможности и други връзки, в които се намират в момента. В България няма как да сключиш официален брак с повече от един човек, но отвъд това, ограниченията са единствено в главите ни. Можеш да съжителстваш с повече от един човек, можеш да имаш (или отглеждаш) деца с повече от един човек, можеш да имаш общ бюджет или общо жилище с повече от един човек, да пътуваш, да правиш планове и да остарееш с повече от един човек. Стига всички замесени да са наясно и да се чувстват комфортно с всичко произтичащо от дадени обстоятелства - границата е единствено въображението.

FeroLucem

Мога да предположа какво са отговорили Jack и Ruby: границата е там, където са я поставили като предварителна уговорка всички замесени страни. И ако се замислите - това е най-логичният отговор. След дискусия, с всички карти на масата. В повечето връзки (били те моногамни или немоногамни) една от основните грешки е функционирането на базата на догадки, предположения и очаквания. Самите ние се стараем да бъдем максимално открити, когато обсъждаме важни въпроси. Да, не е лесно,, но това е правилният подход.

Има една граница, която би трябвало да бъде възприемана “по подразбиране”, но обикновено именно тя бива прекрачвана най-често, в повечето случаи неволно. Границата на не-нараняването на партньора/партньорите. Случва се във всички връзки, немоногамните не правят изключение. При тях е дори по-трудно човек да намира баланса, за да не прекрачи тази граница, защото са замесени повече хора, чиито чувства могат да бъдат малко или повече наранени.

Познаването на партньора е задължително, за да сме възможно най-сигурни, че няма да го нараним. Но дори това не е гаранция. Има фактори, обстоятелства, моментни състояния, които не винаги могат да бъдат взети предвид. Тогава действия, които принципно не биха наранили партньора, могат да провокират негативна реакция. Това, което можем да направим в такъв случай е, да си направим съответните изводи и ако се налага - да внесем корекция в поведението или цялостния си подход към дадена тема.

Грешки правим всички. Но както ни учат всевъзможни вариации на мотивиращи картинки в Pinterest и Instagram: ние или печелим, или се учим. Никога не губим. А грешките са възможност да се научим и на още нещо, което в много случаи е наистина трудно. Да кажем “Извинявай”.


Ако имате мнения или въпроси, можете да използвате секцията с коментари отдолу или да ни пишете на questions@nonmonogamy-bg.com


Нагоре