Nonmonogamy-bg.com

Българският информационен портал за немоногамни връзки

Избор, отговорност, етика

Всеки от нас - Jack, Ruby и аз, FeroLucem - има своите причини да вярва в избора си. Избор, който стои зад решението да създадем този сайт като свидетелство за друго свое решение1. Много по-важно, защото не е просто виртуално, а напълно реално. Jack вече изтъкна своите причини, Ruby също сподели защо е избрала немоногамните отношения. Е, време и аз да метна няколко цента като за начало.

Да, мотивацията на трима ни е различна. Пътят, който всеки от нас е извървял до това решение, също е различен. Обединява ни обаче нещо изключително важно. Изборът. Осъзнатият и осмислен личен избор. Не този, който е функция на обществените очаквания и изисквания, а активно и съзнателно направеният такъв.

Jack вече спомена за капана на привидния избор, наложен всъщност от матрицата на разпространените в западното общество поведенчески норми и модели. Матрица, подкрепяна от всички форми и проявления на изкуството - от древността до ден днешен. От семейство, приятели и познати. Той спомена и за това, че всъщност не си даваме сметка до каква степен самите ние сме продукт на този морално-функционален обществен договор. Моментите, в които можем да го усетим, са онези, в които се оказва, че личният ни избор е в лек или по-сериозен конфликт с въпросната “матрица”. Дори и тогава обаче повечето от нас, изправени пред този конфликт, не отиват по-далеч от “регистрирането” му (“ОК, нещо не е както трябва”). Малцина са склонни да анализират по-нататък, а още по-малък брой - да вземат някакво решение, различно от “очакваното”. Решение, което е резултат от нашия собствен, а не “продиктуван” от всичко гореописано, избор. Дори и в крайна сметка да се окаже, че съвпада с обществените и най-общо казано “семейни” очаквания.

Това е избор, който е изключително труден, защото зад него стои ясното съзнание, че е свързан с отговорност. Още едно “неудобно” понятие. Днес повече от всякога сме “социални животни”. Повече от всякога за нас е важно да бъдем “приети”, да бъдем част от “цялото”. Затова и повечето от нас са склонни да правят жертви, в името на това чувство за принадлежност. А и така е по-лесно: изборът вече е направен за нас - от нас се очаква да следваме обществената житейска матрица. Това ни освобождава от отговорността, която идва с личния избор. Усещането е приятно, защото ни пуска по линията на най-малкото съпротивление. А кой не би искал да му е лесно? Какво обаче стои зад това безпроблемно движение? В какво се превръщаме, ако спрем да носим отговорност, защото някой вече го е направил за нас? И кога нежеланието за поемането на отговорност се превръща в невъзможност да взимаме важни решения за собствения си живот? Мнозина са тези, които са гледали, слушали и вероятно препращали прочутата реч на Стив Джобс. В нея става дума И за това, че трябва да живеем своя живот именно като такъв: свой. Колко от нас обаче наистина са “чули” тази част от посланието на Джобс? И колко са го приели за свое верую - не просто на думи, а като реална мотивация зад (всички?) свои решения и действия?

Не смятам обаче, че трябва да изпадаме и в другата крайност: “животът си е мой, значи всичко ми е позволено”. Да, поели сме отговорност за собственото щастие, но трябва да си даваме сметка и за това, че рядко сме самостоятелни единици. Живеем в условията на съвременно общество и трябва да умеем сами да откриваме границата между своето щастие и не-нарушаването на някакви базови обществени принципи. Не, не става дума за това да правим жертви в името на обществения комфорт. Това, за което говоря, отива в посока не-натрапване на личния избор. Осъзнаване, че трудният избор, който сме направили, вероятно ще ни постави далеч извън зоната ни на комфорт и че не можем нито да изискваме, нито да очакваме този избор да бъде приет като правилен от обществена гледна точка. Това обаче е нашият избор и той трябва да бъде приет като такъв - наш. Защото ние сме го направили и ние носим отговорност за него.

Освен осъзнат и отговорен, изборът как да функционираме в рамките на своите общества в началото на 2020-а година трябва да отговаря по възможност и на още едно изискване. Да бъде етичен. Етиката е хлъзгава дисциплина. Това, което е етично за някого, може да бъде не толкова етично за другиго. Затова е изключително важно да бъдем максимално откровени на първо място с партньорите си (защото все пак за това иде реч на този сайт), относно своите разбирания за етичност и относно своите очаквания (въпреки че тях със сигурност ще ги чоплим задълбочено в друг момент). Това няма как да бъде резултат на еднократен акт, то е процес. Ако някой смята, че при него се е получило от раз, то той най-вероятно борави с т.нар. “common sense”2. А в почти всички случаи се оказва, че този common sense, изобщо не е толкова common. Но тогава обикновено вече е твърде късно за “прекрояване” на връзката, защото всички замесени в нея вече вярват, че са били подведени (в най-добрия случай).

Ключов за изграждането на една обща етична основа за всяка връзка би трябвало да бъде един принцип, залегнал в основата и на съвременната Agile методология (nerd alert!) Прозрачността (transparency). В процеса на изчистване на възможно най-много от мъглявостта, свързана с common sense подхода за създаване на връзки, най-вероятно разбиранията за етичност на двамата/всички партньори ще се разминават (малко или повече). Основният принцип обаче остава валиден: яснота. Болезнена, откровена яснота за това кой как разбира един или друг елемент от връзката. Това е болезнен процес, но опитът ми дотук показва, че тази болка е за предпочитане пред другата, която твърде често сполетява връзки, изградени на базата на догадки и неизразени очаквания.

Това е минимумът, който дължим: осъзнат избор, отговорност за него и прозрачност. Дължим го първо на себе си, а след това и на партньорите си.

FeroLucem

1 Всъщност Jack го създаде, ние с Ruby само се наместихме удобно тук :-p

2 Здрав разум, тук: “общоприето разбиране за нещата” (б.а.)


Нагоре